RSS

Втората Звезда на смъртта

Кратки данни: Втората Звезда на смъртта е по-голяма и почти два пъти по-мощна от първата. Както своята предшественица и тази е снабдена с лазер, способен да унищожи планета с един изстрел. Бойната станция е строена в секретност до луната Ендор. Втората Звезда на смъртта има диаметър сто и шестдесет километра. Тя е защитена от енергиен щит, чиито генератор е на Ендор. След като бунтовническите командоси (водени от Хан Соло) унищожили щита, станцията е взривена от Ландо Калризиян, Ниен Нънб и Уедж Антилийз.

Основни сведения: Строежа на втората Звезда на смъртта започва в 21г. Бевел Лемелиск (инженер участвал в строежа и на първата Звезда на смъртта) отстранил някои от своите грешки, който допуснал при строежа на първата Звезда на смъртта. Главният реактор на втората Звезда на смъртта не се нуждае от охладителна шахта. Вместо това излишната топлина от реактора се изхвърля през многобройни канали. Каналите са широки няколко милиметра. По този начин главния реактор не може да бъде взривен отвън. Въпреки че не е довършена, новата бойна станция е по-голяма и по-мощна от предшественичката си. За да се завърши втората Звезда на смъртта по-бързо император Палпатин изпратил Дарт Вейдър да наблюдава строежа. Вейдър накарал хората на моф Джерджерод (главнокомандващ на бойната станция и отговорник за строежа) да работят по-бързо. Малко след това императора пристигнал на втората Звезда на смъртта. Той останал доволен от работата на Дарт.

Бойната станция е защитена с енергиен щит. Генераторът на щита е разположен на луната Ендор. Щитът предпазва втората Звезда на смъртта от атаки на всякакви кораби.  Имперските конструктори въоръжили станцията с нов вариант на суперлазера. Новия суперлазер е способен да презарежда по-бързо, да стреля с по-голяма точност и да причинява повече щети от оригиналното оръжие. В действителност тази прецизност позволила на артилеристите да стрелят по големи кораби.

Според проекта втората Звезда на смъртта трябва да има обиколка от деветстотин километра. Бойната станция трябва да има тридесет хиляди турболазерни батареи, седем хиляди и петстотин лазерни оръдия, пет хиляди йонни оръдия и седемстотин шестдесет и осем прехващащи лъчи.

На северния полюс на втората Звезда на смъртта била построена сто метрова кула, предназначена за наблюдателница на император Палпатин. Сто метровата кула е най-защитената част от втората Звезда на смъртта. Корпусът на кулата е двойно подсилен. Това прави постройката почти неуязвима за външна атака. В кулата е разположена тронната зала на Палпатин. Оттам той наблюдава довършителните работи по строежа на втората Звезда на смъртта. Освен това седнал в престола си императора размишлява за миналото. Отстрани на трона има копчета. Чрез тях Палпатин се свързва с многобройните си служители. Входът към тронната зала се охранява от императорски гвардейци. Гвардейците са верни и смъртоносни стражи загърнати в червени роби.

По средата на тронната зала има реакторна шахта. Шахтата води към вътрешността на бойната станция. Тронната зала е напълно функционален команден център. Тя е построена ако императора реши да посети втората Звезда на смъртта. Под тронната зала има стаи за императора и стаи за императорската гвардия. Всички входове към тронната зала са с аларми, скенери и капани. Неоторизирания персонал няма достъп до тронната зала.

Бойната станция трябвало да послужи за окончателното разбиване на бунтовниците. Затова императорът решил да превърне втората Звезда на смъртта в капан за бунтовническата флота. Той позволил на ботанските шпиони да научат за местонахождението на бойната станция, но им дал фалшивото сведение, че суперлазера не е готов за действие. Императора предвидил, че бунтовниците ще атакуват незавършената станция. Бунтовническите лидери решили да нападнат втората Звезда на смъртта, преди тя да се превърне в по-голяма заплаха.

Според техния план екип командоси трябва да деактивира щита. След като щита е премахнат бунтовническата флота ще изскочи от хиперпространството. След това тя ще атакува и унищожи бойната станция. Главният реактор на втората Звезда на смъртта е открит и до него може да се достигне директно.

Планът на бунтовниците обаче се объркал. Когато командосите на Хан Соло нападнали генератора на щита на луната Ендор, имперските войски ги очаквали. Имперските сили вкарали в капан бунтовниците. В този тежък час командирите на Бунтовническия  съюз открили, че щита не е деактивиран, а суперлазера е напълно готов за стрелба. Суперлазера започнал да унищожава бунтовническите кораби един по един. Бунтовническия генерал Ландо Калризиян предложил нова бойна тактика. Според нея бунтовническите кораби се приближили плътно до обградилата ги имперска флота. Целта на тази маневра е да се затрудни стрелбата със суперлазера.

По време на битката на Ендор джедая Люк Скайуокър се срещнал със ситските лордове Дарт Вейдър и Палпатин. Срещата се състояла в тронната зала на императора. Малко след това последвал дуел между Вейдър и Скайуокър. Люк с помощта на омразата победил Дарт. Но все пак Скайуокър не преминал към тъмната страна на Силата. Разгневен императорът изстрелял светкавици към джедая. Светкавиците ударили Люк и той паднал на пода. Палпатин продължил да обсипва Скайуокър със светкавици. През това време Люк молел Дарт (който е негов баща) да му помогне. Накрая Вейдър отхвърлил тъмната страна на Силата. Той сграбчил императора и го хвърлил в реакторната шахта. Палпатин продължил да изстрелва светкавици докато умрял.

Докато в тронната зала се разиграват тези драматични събития еуоките (космати същества напълно пренебрегвани от Империята) спасили Хан Соло и ударната му група. Това позволило на командосите да завършат мисията си. След като щитът бил премахнат втората Звезда на смъртта останала беззащитна. Уедж Антилийз влязъл във втората Звезда на смъртта и стрелял по главния реактор. Заедно с него Ландо Калризиян и Ниен Нънб вкарали ,,Хилядолетния сокол” в сърцето на станцията, където бомбардирали главния реактор и унищожили втората Звезда на смъртта.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.