RSS

Първата Звезда на смъртта

Кратки данни: Звездата на смъртта е бойна станция с невероятни размери и първото имперско оръжие за масово унищожение. Бойната станция трябва да всява страх и по този начин да предотвратява бунтове срещу Империята. Със своя диаметър от сто и двадесет километра  Звездата на смъртта била най-големия строен дотогава кораб. В средата на бойната станция е разположен главния реактор. Голяма част от другото пространство е заето от системи, който поддържат енергията на суперлазера. Суперлазера е най-страшното оръжие на Звездата на смъртта. Той може да унищожи планета. Въпреки голямото въоръжение Звездата на смъртта има голяма слабост. Това е една малка охладителна шахта водеща до главния реактор. В битката при Явин, Люк Скайуокър улучил охладителната шахта с протонни торпеда, предизвиквайки верижна реакция, която унищожила станцията.

Основни сведения: Замислена като най-мощното оръжие на Империята, Звездата на смъртта трябва не само да всява страх в Галактиката, но и окончателно да разбие бунтовниците. Първите технически планове на бойната станция са направени преди Войните на клонингите. Тези планове са най-голямата тайна на сепаратистите. Плановете са съвършени. Приложението на толкова много технологии и то в такъв голям мащаб обаче изисква години. Мнозина са тези, които се съмняват, че построяването на такава бойна станция е възможно. След поражението на сепаратистите и рухването на Старата република плановете попаднали в ръцете на Великия моф Таркин. Всъщност Таркин започнал да строи Звездата на смъртта. Когато строежа стигнал до задънена улица Великия моф привлякъл най-добрите учени, за да решат възникналите технически проблеми. За да построи Звездата на смъртта, Таркин използвал инсталацията Моу. За тази инсталация дори императора не знаел нищо. През тази ранна фаза, голяма част от проблемите били отстранени от инженер Бевел Лемелиск. Той работел заедно с Тол Свиврон (от расата туилек) и физичката Куи Ксъкс. Лемелиск направил първия работещ модел на Звездата на смъртта. По-късно проектите от подземната инсталация били преместени в секретна космическа корабостроителница далеч във външните светове. Там с труда на затворници Звездата на смъртта започнала да се строи.

След дългогодишно тайно строителство бойната станция е построена близо до планетата Диспайър. Там Звездата на смъртта била снабдена с унищожителния суперлазер. Суперлазера е разположен в северното полукълбо на бойната станция. За да тества суперлазера Таркин наредил огън по Диспайър. Планетата била унищожена. По-късно суперлазера бил използван при разрушаването на Алдераан.

Още преди да бъде напълно завършена в бойната станция са настанени затворници. Това са политически затворници, бунтовници, пирати и други врагове на Империята. Щурмоваци от петстотин и първи легион охраняват вътрешността на Звездата на смъртта. Те трябва да предотвратят всяко бягство на затворниците. След това обаче щурмоваците от петстотин и първи легион напуснали бойната станция.

Главният реактор на Звездата на смъртта се състои от мрежа йонни двигатели. Двигателите осигуряват енергия за функционирането на бойната станция. Звездата на смъртта има сто двадесет и три хипердвигателя. Тези двигатели са свързани в една обща матрица. Това позволява на бойната станция да пътува през хиперпространството. Голямата енергия, която Звездата на смъртта използва е комбинирана с нейния голям обем. Това дава възможност на бойната станция да има изкуствена гравитация.

Суперлазера на Звездата на смъртта получава енергия директно от главния реактор. Енергията отива в осем шлифовани кристала. След това кристалите обръщат тази енергия в лъчи. Лъчите от осемте кристала се събират в един лъч. Този лъч може да унищожи планета.

Бойната станция е разделена от екватора на две полукълба. Звездата на смъртта имат обиколка от триста седемдесет и шест километра. Около екватора на Звездата на смъртта са разположени масивни сензори, големи хангари и предаватели.

Освен това бойната станция е разделена на двадесет и четири зони. Във всяко полукълбо има по дванадесет зони. Всички зони се контролират от мостика. За да има по-голяма функционалност са направени специални сектори. Името на всеки сектор означава определена функция. Секторите са главен, военен, командващ, сервизен, технически и сектор за сигурност. На Звездата на смъртта има всички удобства, за да се направи престоя на нея приятен. На бойната станция се намират паркове, центрове за пазаруване и зали за развлечение. Те са разположени в общите помещения на Звездата на смъртта.  В бойната станция има много каюти за персонала и войниците.

Командването на Звездата на смъртта се състои от трима души. Върховен командващ е Великия моф Таркин. Негови помощници са генерал Таге и адмирал Моти. Дарт Вейдър дошъл на бойната станция като личен представител на император Палпатин. Управлението на Звездата на смъртта става от мостика. Мостика е разположен над суперлазера.

Звездата на смъртта има размерите на една малка луна. Бойната станция е сферична и тъмно сива на цвят. Тя разполага със седемстотин шестдесет и осем прехващащи лъчи. Огневата мощ на Звездата на смъртта е по-голяма от огневата мощ на половината имперска флота.

Бойната станция има десет хиляди турболазерни батареи. Две хиляди и петстотин лазерни оръдия. Две хиляди и петстотин йонни оръдия. Звездата на смъртта има екипаж от двеста шестдесет и пет хиляди шестотин седемдесет и пет души. Освен тях в бойната станция има петдесет и две хиляди двеста седемдесет и шест артилеристи. Отделно в Звездата на смъртта има шестотин и седем хиляди триста и шестдесет войници. Бойната станция има отделно от тях двадесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и четири щурмоваци. Бойната станция разполага с четиридесет и две хиляди седемстотин осемдесет и двама души персонал по поддръжката. На Звездата на смъртта има сто шестдесет и седем хиляди двеста и шестнадесет пилота и помощници на пилотите. Общо броя на хората в Звездата на смъртта възлиза на над един милион души. В бойната станция има седем хиляди и двеста изтребителя. Четири крайцера и три хиляди и шестотин нападателни совалки. Хиляда осемстотин и шестдесет десантни и други кораби. Бойната станция има хиляда и четиристотин канонерки АТ-АТ и хиляда и четиристотин канонерки АТ-ST.

За щастие на Бунтовническия съюз, щитът около Звездата на смъртта бил пригоден да отблъсква нападенията само на големи кораби. Таркин и приближените му не смятали, че малките изтребители са опасни за станцията. След като принцеса Лея и Арту Диту предали оръжейните планове на бойната станция на бунтовниците, генерал Додона разглеждал плановете докато не намерил слабото място на Звездата на смъртта. Той разбрал, че групи от изтребители могат да проникнат през щита и да стрелят от непосредствена близост по станцията. Генерал Додона открил малка охладителна шахта. Тя се намира накрая на един от осемнадесетте канала свързани с полюсите на бойната станция. С подкрепата на Хан Соло, духът на Оби-Уан Кеноби и Силата, Люк Скайуокър успял да изстреля две протонни торпеда в шахтата. Експлозивите стигнали до ядрото на главния реактор и унищожили Звездата на смъртта.

Въпреки унищожението на бойната станция, Империята продължила да произвежда  супероръжия за масово унищожение. Такива супероръжия са Галактическото оръдие, Слънчевата мелница и опустошителите на светове.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.